Балкански полуостров
Балканският полуостров е географски и исторически район в Югоизточна Европа, разположен между Черно, Мраморно и Средиземно море. Площта му е около 505 578 км², а населението е 54 738 330 души. Най-високата му точка е връх Мусала - Рила, България. Названието Балкански полуостров е било предложено за първи път и въведено в научните среди от немския географ Аугуст Цойне през 1808 г. в публикуваната от него книга „Опит за научно описание на земята“. Предлагайки това название, Аугуст Цойне се е ръководел от две обстоятелства. На първо място това била аналогията с названията на другите два южни европейски полуострова: Апенинския полуостров и Пиренейския полуостров.
Те получават имената си от планините, които доминират на тях или ги ограничават на европейския материк. На второ място, немският географ е повлиян от наложената от античните географи представа, че планината Хемус (Балкан,Стара планина) е пресичала хоризонтално полуострова и се е простирала без прекъсване от Черно море до полуостров Истрия. Предполагало се е, че тази планинска верига не само дава географски облик на земите, южно от река Дунав, но и че ги отделя от останалата територия на Европа. Доминирало схващането, че планинската верига, наричана все по-често Балкан, представлявала естествена северна граница на земите, които Аугуст Цойне означава като „Балкански полуостров“.
Протоиндоевропейската дума b(h)erg(h)o означава ‘планина’ [Иван Дуриданов. В кн.: Езикът на траките. Наука и изкуство, София, 1976]. От тази дума е произлязла думата ‘berg’ в езика на траките, означаваща “високо място, бряг, планина”. При славяните тя е станала ‘бряг’, а при германските народи ‘berg’ – планина. Населението на Балканския полуостров е значително разнородно и е съвкупност от населението на балканските държави. Най-голям е дела на славяните - около 22 млн. Следват ги турците 12 млн (вкл. и тези извън Турция),гърците 11 млн., албанците 4.5 до 5 млн. и италианци около 285 000.